Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2011 09:00 - Лозенската екопътека - или почти, ама не баш... Разказ, карта и инструкции за маршрута най-долу (март 2012 г.)
Автор: vilizar Категория: Туризъм   
Прочетен: 15497 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 08.08.2015 23:12


Снимки от екскурзията по Лозенската екопътека.
Карта в Google Maps на цялата Лозенска екопътека с обекти и забележителности.
Маршрут и POI на Лозенската екопътека - Картов .kml файл на Google Maps за сваляне.

Маршрут и POI на друга екопътека в другия край на България - Медовската екопътека край Поморие - Картови .kml и .kmz файлове на Google Maps за сваляне.

Карта в Google Maps на Медовската екопътека.
Снимки от Медовската екопътека.

*** Инструкции за offline разглеждане на горните .kml файлове от Android телефон:
1.) Свалете си горния файл някъде в телефона, а после - от Google Play (със старо име Android Market) - и програмата Locus Free на вашия смартфон с Андроид.
2.) След това намерете и инсталирайте и добавката към тази картографска програма, наречена "Locus - addon Map Tweak". Тя добавя много нови карти към оригиналната чешка програма, която иначе не ги поддържа, а за България са хубави - Google Maps, Bing Maps, Nokia Maps и т.нат.
3.) Влезте в Locus Free програмата и цъкнете върху хардуерния си бутон за доп. настройки, цъкнете от появилия се прозорец опцията MAPS, отидете на Google Maps и цъкнете върху тип карта "Hybrid".
4.) Горе вдясно на екрана ви има една иконка, която прилича на 4 CD-та и 1 дискетка. Цъкнете там и изберете средния таб "Tracks". После цъкнете най-горе вдясно върху иконката с трите квадратчета, разположени вертикално едно под друго, и изберете "Import". Там от секцията "Local File" - бутон "Load" намерете къде сте сложили горния .kml файл, и го заредете. Разходете се с картата под различни ZOOM режими вкъщи на wi-fi, картата автоматично се запазва в кеш-паметта и можете да я използвате и без интернет връзка. Ако си включите GPS-а бихте видели къде вървите и на коя точка от картата сте в момента. Тествайте картата вкъщи, като изключите интернет връзката на телефона си, и ако каратата и маркерите се виждат и всичко работи - значи сте готови за поход!
На iPhone, Nokia Symbian и др. под. не знам как става, така че не ме питайте...


P.S. март 2012г.

Виж и коментарите най-долу - към март 2012 г. съм положил нова маркировка, може би поне 4-5 пъти по-начесто от досегашната, заковал съм табели на важните места, така че вече ще ви е доста по-трудно да се загубите. Добавил съм и пълни инструкции кога накъде да вървите и да завиете. Надявам се да нямате проблеми  :-) Следвайте маркировката, и едва след това инструкциите ми. Супер интересна и дълга пътека, с много гледки и прелести, гори и чист въздух. Екопътеката е със средна трудност, не е за много възрастни хора, но пътеката е основно полегата и приятна за изкачване от хора до 55-60 г.!



Аз съм загубеняк. На девета. Или на десета. Защото се загубих. На девет или десет пъти. Само днеска. И следвайки старата максима, че става най-интересно, когато се загуби човек, защото вижда неща, които другите туристи никога няма да видят, аз явно подсъзнателно съм решил да се загубя още преди да съм тръгнал...

Неделя, 02.10.2011, 7:30. Едвам отидох с бая чакане от Дружба до Окръжна Болница, твърдо убеден, че оттам минават абсолютно всички рейсове на Вселената, вкючително и тези за Лозен и Пасарел (7 и 3), и че отдолу е метрото за Сиатъл. Да, ама не... И се загубих за първи път. Тези рейсове 7 и 5 (за Лозен) и 3 (за Пасарел) минават всъщност през спирката на моста за Младост пред х-л "Метрополитън". Въртях, суках, хванах аз грешния рейс (щях да ходя с 3 до Пасарел, ама мина 5 за Лозен и викам - "Давай!").

Като слезете на последната спирка в Горни Лозен, трябва да повървите още 1,5 км. до БЧК - напред по посоката на рейса и надясно по основния път, ще минете централния площад, един мост наляво, продължавате нагоре по главния път до детската площадка, следва края на селото, и едва след това в гората ще видите и БЧК отляво. Само че това ви го казвам сега - след като се загубих за 2-ри път. Срещу БЧК е първото огромно пано за Лозенската екопътека, като асфалтовия път продължава още напред, но встрани има 2 пътеки - стръмна по една поляна и макадам надясно. Проблемът е, че на десния път (както сте с гръб към БЧК) има надпис - "За манастир Св. Спас". А пътеката минава оттам.

Значи съм натам, помислих си аз, и юруш нагоре. Да, ама не... Този път бил за коли само. Входната дървена арка на екопътеката въобще не я видях , както и маркировката (трябва да продължите всъщност направо по асфалтовия още малко нагоре). Карай, викам си, ще вървя до манастира, пък да става каквото ще. И се загубих за 3-ти път. По едно време на първата пикник зона с едно голямо дърво с дупка и обратен завой двата пътя се сляха, и оттогава следвах маркировката - бяло/жълто и бяло/червено.

Минава се покрай няколко големи дървени пейки, сковани от трупи, и след малко се стига до Лозенския манастир "Св. Спас", който изглежда е женски. Пред него има няколко големи върби и сковани дълги маси за народни събори, както и една чешма. Манастира се състои от 2 спални постройки, църква в центъра на двора с 2 големи бора, не ми били бора, най-ми били чинара, и още една постройка зад нея. Спалните сдания са много добре поддържани и красиви с дървени парапети, но най-красивото е всъщност празното пространство вляво от входа и църквата - заравнена билна тераса с масички и просто уникална гледка към "равното софийско поле".

Самата църква е пукната отляво на портата, и външната предна стена е била иконографисана толкова отдавна, че сега всичко е тотално избеляло. Вътре обаче ви съветвам да разгледате много внимателно иконописите, има няколко много интересни, как "бесовете" хвърлят в геената един светец, Св. Марина и Св. Елеонора ако не се лъжа, Иисус над някакъв мост и отдолу адовите изчадия, Йоан Кръстител и Иисус по време на кръщенето в р. Йордан, но стъпил на риба, съживяването на Лазар и възкръсването на Христос, както и възнесението. Много са интересни.

След половин час престой там продължих нагоре, като пътя е малко стръмен, но става - дето се вика, средна трудност. И се излиза на една огромна поляна на едно било, с първата наистина страхотна гледка към София. На поляната има няколко места за огньове, както и изградена дървена беседка с покрив и всичко необходимо за 10 човека компания. Аз обаче бях сам, така че се полюбувах на гледката и продължих от беседката нагоре.

Във горичка, по пътечка, Вильото върви само, и отлево - пляс - табелка, паднала покрай дърво. И на нея пише - "Пещерата". Бях чел, че е само дупка между някакви 2 подпрени камъни. Тръгвам аз наляво от пътечката, а там - есенна гора с много листа, без маркировка и почти без следи от хора и път. И замалко да се загубя пак, но този път пропуснах. "Нищо, казах си, следващия път пак ще се загубя!". Всъщност скалата е доста висока и голяма, а отдолу има една дупка, не точно пещера, но става за заслон. Или щеше да става, ако на тавана й нямаше една хубава дупка, както открих, като се сврях в дупката до самото й дъно и погледнах нагоре. Слънчев лъч се просмукваше в мрачината. Хм, помислих си, оттук ще вали дъжд и сняг и ще се просмуква вода, ако тръгне да се крие човек от турците и извънземните... Хм, тва става за перфектен кенеф, помислих си вече отгоре на камъка, и гледайки таванната дупка отгоре надолу. После си помислих, че ще пиша в Blog.bg за екскурзията си и някой ще вземе да вземе втората ми мисъл на сериозно, и се засрамих. От срам отделих 10 минути да наредя разни клони по местата около и успоредно на пътеката, за което никой не се беше погрижил, и да оформя по-отчетливо пътеката до "пещерата". И продължих напред.

След още малко ходене нагоре излязох на едно кръстовище с поредната дърво-трупна пейка. Странно, но маркировката беше на едно дърво от дясно. Май и пътеката продължава надясно, помислих си, и почти се загубих наново. Да, ама не, тоя път пътеката и маркировката ведно с нея действително отива надясно, така че внимавайте с това кръстовище, защото няма светофари. :-) 

След като извиете, след не повече от 50 м. отивате на още една полянка и следва първия ви поглед на югоизток към язовир Искър. После стигате до отделена с метална ограда местност. Хм, ето го връх Половраг, викам си. Значи това е да си висок 1182 м. Има и един надгробен паметник на въстаник от четата на Бенковски. И пейки за почивка около него. Излязох от заградената зона и продължих още 50 м. напред. И си викам - е много съм загубен, да му се не види! Не било Половраг това. Ето го Половраг. И знаме му набили на темето. И отидох да го яхна. На съседната буна, която е на същата височина, има издигнат един комин. Но не е за камина, ами за обозначаване на височината изглежда.

Е оттам вече гледката беше наистина уникална. Не ти трябва карта на София, за да се ориентираш по улиците й. :-) Толкова си й отгоре. Виждат се Черни Връх, Камен Дел и Копитото с ТВ кулата. Вижда се и Стара Планина. Вижда се цяла София диагонално от югоизток на северозапад, ако се вгледа човек, аха аха да види и Сливница, и бленувания Запад, хаха! Красив скален връх, а от екопътеката е елементарен за изкачване, почти си е само направо и наравно.

Трудното идва, когато трябва да слизаш, тъй като пътят надолу вече е стръмен и чакълест, и човек лесно може да се подхлъзне и пързулне по камънчетата, а парапети или стълбички от камъни няма. Минус за тези, които са я правили. По стръмния склон надолу видях едни високобилни коньове. Аз ако знаех, че оттук насетне тоя ден ще се развие така, щях да яхна един, ама ха де! И слязох долу в низината, и малко след едно каменно заслонче вляво един черен път пресича мойта пътечка Т-образно. Ха сега де? Накъде? Тръгнах наляво. Загубих се. Грешка. Обратно. Надясно било. Влизаш в една гора и тогава пред очите ти се развихрят красиви гледки - дълбоки локви в широки коловози докъдето ти очите стигат, сиреч до следващия завой. Красота. Айде в гората, където е сухо. Обаче маркировка няма. Оправяй се. Горе долу се оправих. Само че на един камък най-сетне видях леко завита маркировка. Ама там пътеката е една такава никаква. Викам си - то от издутината на камъка така изглежда. И продължих по черния път. Долу - кръстовище, пресичат се 3 черни пътя. Срещам аз едни хора - аааа, викат, загубил си се! Трябвало е вляво да свиеш. Нищо де, вика, то оттука като отидеш още малко натам и те се сливат отново тези пътеки. Върви оттука. Вървя аз, вървя, хоп - блата. От тях ми казаха - наляво. Гадове! Отивам аз оттам наляво, то едни зелени гори, едни пътченца и пътечки там, красота, линии като житни кръгове - бе викам, аз оттука надоле трябва да ходя. Ходих аз - 1 час ходих, казаха ми че няма маркировка много, та не се притеснявах. И СЕГА ВЕЧЕ СЕ ЗАГУБИХ! Ама тотално, всецяло и пренаситено се изпедепцах! Почти излязох от картата, която си бях разпечатал. И джан-джун жива душа нямаше повече от час! Няма кого да наплюеш, камо ли да питаш! Само че беше още само 13 ч. та не се притеснявах особено. А аз, освен че с кеф се губя, никога не се и връщам назад!

И юруш смелата из билни заравнености и леки горички, нивя и поляни, и няма да забравя самотните 2 круши, на които се натъкнах, и въобще отвреме навреме такива гледкииии, дето ония на екопътеката само ги сънуват нейде... И по черните пътища, по черните пътища - хоп - на някъв по-главен полу-каменист път. Айде по него, викам си, все ще стигна някъде. След още половин час ходене срещу мене се зададоха едни дечурлига на мотор. Свиря, викам, те свърнаха наобратно и дим да ги няма. Бех, викам си, на хайдук съм се обърнал, изплаших тийнейджърите! Вървях още 10-тина минути, и този път се натъкнах на 3-ма с ATV-та, та тези мои връстници, сиреч читаци и ятаци, ме упътиха, че съм на съседния главен южен път на мойта малка разпечатана карта, а не на екопътеката, ама да съм продължал надолу - той тоя път излизал в Пасарел в центъра! Е, викам си, разгеле! Обаче ми разправят - ти що не вземеш да си загубиш още малко време и да отидеш и на лобното място на Списаревски, дето са го написали тука - те двете пътеки долу се събират вика. Добре бе, няма проблеми. Тръгвам аз с бодра песен наум надолу, хей ти ги на - пътеките верно се събират. Айде у противоположната на Пасарел посока тогава! След 200 м. стигам едно разклонение с едно дърво, на дървото ковната табела - "Списаревски". Сочи направо и нагоре по един хълм. А моя път извива надолу и надясно. Един летец, викам си, къде, ако не на високо на хълм че мре геройски! И хоп - нагоре. Половин час из неква гора по път, който изглежда е за камиони, превозващи дърва. И се загубих. Айде обратно, тоя половин час ще го пишем фира. Ще го пишеш друг път - оттам такава страхотна гледка се открива към пасарелския язовир, че душата ти да заплаче от радост. Добре, че се загубих, викам си! Върнах се аз до дървото с табелата - гледам, тя била покривена да сочи към завоя на пътя. Брех, викам си, аз от снимки не гледам географията и геометрията вече! Питах едни хора - да бе, по централния път надолу си.  - А ти къде беше преди половин час бре? хахаха Айде до вилна зона Пасарел, свърши и тя - гледам друга табелка. Аааа, не на мене тия, тоя път гледам геометрията на табелката - а тя ми говори - излизаш, вика геометрията на покривения ръб на табелата - от централния път като свършат вилите - и вървиш надясно. Добре, викам й аз на геометрията, тръгвам. Ако се загубя днеска, за сефте ще ми е, така че ще пробвам. Е да, ама не! Тоя път уцелих десетката! Малка рекичка, през която никой не е направил мост, все пак еко пътека е, хаха, и там - изходната арка на "Лозенска екопътека". Само дето аз не я използвах за изход, а за втори вход. Заден вход. Хаха. И само след 30 м. се появи и лобното място на Списаревски. Оттадох му почит на първото камикадзе в света на бойната авиация, въпреки че ако питате началниците му, той е станал геройски "жив таран", защото не е знаел японски, но нейсе. Видях добре поддържана паметта на този и на още много летци, загинали за отечеството, направили са му и един вид гроб покрай надгробната плоча на камъка. Всъщност, според източниците, той е погребан на Алеята на летците в Централните Софийски Гробища, а това е мястото, където са намерили останките на самолета му и неговите тленни останки, след като се е врязал в бомбардировач "летяща крепост", на път да си изсипе бомбите в София. Всъщност те са били армада от бомбардировачи и защитаващи ги изтребители - нашите обаче оказват ожесточен отпор, а тарана на Списаревски в челния тежък бомбардировач отказват врага (американци) от този рейд, макар и в дългосрочен план това да не спасява столицата. Но така или иначе - щом е за отдаване на почит - не пречи. Има и доста пейки и масички, разположени там.

Пътеката продължава нагоре, към пикник зоната, изобразена на картата като ъгълът по средата на пътеката. Пикник зоната, която аз така и не видях, защото се зашматках нанейде вдън гори тилилейски. Поне да имаше сладкишна къщичка с бабка вътре, или Василиса Прекрасная, пък то - само некви жълти фургони мярнах в далечината. Върнах се аз обратно през вилната зона на Пасарел, до дървото с кривата табела, до снадката с "грешния ми път", и хайде до село Пасарел, и то по ул. "Списаревски", до самия му център и спирката за връщане.

А там на спирката - едно грамааааааадно дърво, двойна топола, уникалнооо! Добър завършек на един "загубен" ден!

Следващия път като се върна, заклевам се, ще дойда с чук, дъски и много пирони, и 2 спрея - бял и червен, защото тия само са взели едни велики пари, направили са няколко добри места за отдих, но за вероятно десетките или стотици хиляди лева печалба от "построяването" на една екопътека, известна и на баба ви, е можело да набухат и повече "изтрита" маркировка, и повече табели, да ме извиняват. Тя тая работа - като с "велоалеите"... И така - със здраве. Ако искате да дойдете следващия път с мене - моля, заповядайте, вече знам само половината от маршрута, така че има още къде да се "загубим"! :-)


Снимки от екскурзията по Лозенската екопътека.
Карта в Google Maps на цялата Лозенска екопътека с обекти и забележителности.
Маршрут и POI на Лозенската екопътека - Картов .kml файл на Google Maps за сваляне.

Маршрут и POI на друга екопътека в другия край на България - Медовската екопътека край Поморие - Картови .kml и .kmz файлове на Google Maps за сваляне.
Карта в Google Maps на Медовската екопътека.
Снимки от Медовската екопътека.

Инструкции
за Android телефони как да разглеждате картите си offline докато сте на пешеходния тур - моля вижте зеленият текст най-горе.

P.S. март 2012 г.
Виж и коментарите най-долу - към март 2012 г. съм положил нова маркировка, може би поне 4-5 пъти по-начесто от досегашната, заковал съм табели на важните места, така че вече ще ви е доста по-трудно да се загубите. Добавил съм и пълни инструкции кога накъде да вървите и да завиете. Надявам се да нямате проблеми  :-) Следвайте маркировката, и едва след това инструкциите ми. Супер интересна и дълга пътека, с много гледки и прелести, гори и чист въздух. Екопътеката е със средна трудност, не е за много възрастни хора, но пътеката е основно полегата и приятна за изкачване от хора до 55-60 г.!





Гласувай:
1



1. vilizar - ЪПДЕЙТ - ВЕЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАГУБИТЕ
30.03.2012 11:15
След като минах с боички, четки, дървени табели, чукове, пирони и трион - предната есен (2011 г.) поне 5 пъти и 2 пъти тази пролет (2012 г.), мога да кажа, че вече ще ви е доста трудно да се загубите по пътеката, а е много приятно да видите всички тези изключителни гледки. Маркировката е БЯЛО-ЧЕРВЕНО-БЯЛО.

Местата, на които е препоръчително да сте осторожни, са:
- като тръгвате от Лозен, с автобус 5 от хотел "Метрополитън", слезте на последната спирка на колелото (на обръщалото на рейса). Оттам съм сложил почти на всеки стълб по един маркер накъде да вървите - надясно покрай магазина, остро наляво над мостчето, на V-образното разклонение нагоре към детската площадка, после към БЧК, виждате информационната табела, покрай нея само направо и нагоре по асфалта, и ще видите входната арка.
- После има един остър завой наляво по едно мостче над рекичка, с метални мантинели - веднага след нея сте вдясно! Имаше и още едно такова място, на което трябва да завиете надясно по стръмната пътека нагоре.
- След това има една поляна с маси и иззидана чешма - там след острия ляв завой сте само направо по макадама, и след 300 м. сте на женския Лозенски манастир. Вижте откритата му тераса и стенописите на църквата!
- От полянката с масите и чешмата пред входа на манастира, след оградата ще видите наляво новия маркер ЧЕРВЕНО-БЯЛО-ЧЕРВЕНО на едно дърво по тясна пътечка. Натам сте.
- Веднага след това има още една малка полянка с пейка. Вижте и мравуняците на дървото на резкия завой и този в стария изяден отвътре дънер 20 м. по-нагоре вляво! Страхотно големи са!
- Продължете нагоре до голямата билна заравненост с беседката. Отидете и надясно до страхотната гледка към София.
- После сте нагоре след поляната и след 300 м. ще видите след едно изкачване една мини полянка с пейка от големи трупи.
цитирай
2. vilizar - ЪПДЕЙТ 2 - ВЕЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАГУБИТЕ
30.03.2012 11:25
- ВНИМАНИЕ - след тази пейка, на към 50-70 м. от нея, има отбивка вляво за т.нар. "Пещера" - дупка в една голяма скала - пътеката е отбелязана с 2 розови табели и 2 обозначителни табели с надписи, както и с клони от 2-те страни на пътчето, за да маркират накъде да вървите. Добавете още клони, ако желаете! Има, разбира се, и маркировка по дърветата.
- Върнете се и продължете по пътеката. Има едно разклонение на V после - вие сте надясно.
- След малко сте на един разклон с много табели и знаци - там задължително сте надясно по острия завой, за да стигнете до лобното място на един четник, и после да се качите на вр. Половрак, с най-страхотната гледка към София, Витоша, Черни Връх и цялото поле, а на другата страна при ясно време - към яз. Искър и дори върховете на Рила!
- При спускането от върха не вървете по каменното свлачище, а по маркировката на камъните, там е по-безопасно и лесно слизането - по затревена пътека вместо по скалопад...
- Долу, след заслона, сте надясно, и на V-образното разклонение на двата черни пътя веднага след това - пак надясно и напред. Там обаче има много локви, задържа се много вода, и затова хората са минавали през гората отляво, и излизат на съседното успоредно пътче (лявото де факто). Тези 2 черни пътя се събират след 200 м., така че е все тая. Като се съберат 2-та пътя, сте вляво, има камък с маркировка, и стрелки с обозначения по дърветата. Отивате към "блатата" с жабите.
- На тези блата (като излезете от гората и видите бодливите храсти) сте леко НАЛЯВО И НАГОРЕ покрай тях, има много селски пътища там из поляните - вие сте леко нагоре и вдясно, и напред (вижте маркировката на брезата и околните й дървета после!), следвайте парцалките по шипките с цветовете на маркировката, специално съм ги шил! :-) След малко по пътя (вляво от брезата) има едно разклонение нагоре и надясно - то е за Кокаляне, не сте по него, вие сте направо. После сте напред до следващите 2 по-дебели дървета с маркировка (след 100 м.) и там сте надясно на 90 градуса по калния път, а не по дъгата на затревения път!!! Вижте мини-картата на металната маркировка, закачена на едно дърво.
цитирай
3. vilizar - ЪПДЕЙТ 3 - ВЕЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАГУБИТЕ
30.03.2012 11:40
- Продължете по черния път още 500 м., има леко спускане и след това сте НАДЯСНО отново. След малко излизате от гората и сте вече на височинните поляни, само храсти и ниска трева, следвайте маркировката по камъните, има и чат-пат дървета, които също съм обозначил с маркировката БЯЛО-ЧЕРВЕНО-БЯЛО. След малко пътя се раздвоява - вие сте леко надолу и наляво. Следва още една мини-гора, леко нагоре още една поляна, и след нея - нанадолнище и ще видите зоната за пикник и отмора.
- От пикник-зоната сте нагоре към самотната пейка, след нея ще видите табела за надясно и надолу, в ниското сте наляво и после леко надясно към горичката, следва спускане към 50 м. в гората, и излизате на поредната огромна поляна с една самотна вила на нея. Всъщност над самата вила 2-та пътя се събират именно на нея, така че и там е все тая откъде ще заобиколите вилата - през гората или ще излезете от лявата й страна. Там обаче, на поляната, поемете по затревения път надясно, едвам се вижда към една малка група от 3-4 дървета, там ще видите отново на всяко едно от дърветата маркировката. Следвайте пътя докато не навлезете пак в гора. Оттам вече до Пасарел е само гора, и ще ви е много трудно да се загубите поради многото маркировка.
- Почти накрая ще стигнете до паметника на лобното място на летеца Списаревски - първия жив таран. Преди него обаче ще минете извивките на една и съща рекичка поне 5 пъти, а не са направили мостчета, така че внимавайте с преминаването по камъните! Ако желаете, постарайте се да нагласите няколко по-големи камъни като стъпки за следващите туристи, аз бях там вечерта и вече нищо не можех да направя.
- Преди самото лобно място е имало страхотна буря (през зимата на 2011-2012 г.) и са паднали множество дървета - аз отрязах едно, окастрих клоните на 2-ро, но се оказа, че са нападали 10-тина дебели дървета, а беше тъмно, и вече нищо друго не можех да направя, то си е за дърворезачка това, а не за трион!
- Отделете малко време на Списаревски.
цитирай
4. vilizar - ЪПДЕЙТ 4 - ВЕЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАГУБИТЕ
30.03.2012 11:48
- От изходната дървена арка на екопътеката (пак ще прескачате рекичката) вървете само по пътеката (вече на поляни), отляво ще ви остане една телена мрежа на къща от вилната зона на Пасарел, а след нея вървете по полянката до друга телена мрежа, този път на ъгъл. Там сте надясно и нагоре. След 40 м. пътя извива рязко надясно покрай една вила, след което вървите само по пътя.
- Стигате една самотна круша с табела на нея - оттам сте наляво по жълтия път, да не забиете в гората над хълма вдясно?! (като мене първия път).
- След малко сте на едно Т-образно разклонение с един стълб над вас вляво - трябва да вървите надясно към Пасарел.
- Ще минете едни фургони (ще ви останат вдясно). Вие си карате само направо към металния мост, откъдето започва и асфалтовия път.
- Минавате моста, после сте надясно (то нямате избор...), отляво ще ви останат гробищата, и след една извивка вляво ще влезете в Пасарел. Вървете по улицата само надолу, и ще излезете на централния площад, откъдето са рейсовете за София (номер 3). Питайте местните на колко време и на коя минута минават обикновено. (различни сезони, различни разписания, така че там не мога да ви упътя).
- Заспете в софийския си апартамент с широка усмивка. ;-)
цитирай
5. анонимен - Лееко подмолно, от една страна :)
07.04.2012 00:22
Начи, така . Ти си се губиш с кеф, а ние не - неможем. Вече сме неможели...
Съ знаци и табели загуба неможе, и не е същото да искаш да опиташ и направиш загубване, а да знаеш че само се преструваш. Вече и в Българя няма такива неща, затуй аз ходих до Встралията, че там поне с много кефs да сед мотаж и губиж. Препоръчвам го на всички загубеняци!
А поне от името на всички нежелаещи загубване: БЛАГОДАРИМ!
цитирай
6. анонимен - колко време отнема преминаването ...
29.06.2012 23:02
колко време отнема преминаването по цялата пътека?
цитирай
7. анонимен - Време за преминаване
15.07.2012 08:42
За една хубава нормална разходка си пригответе един ден, на спокоен ход преминаването през Лозенската екопътека отнема някъде към 4-5 часа, но при стегната компания и 3 са достатъчни. Но все пак си правите разходка, нали? :-)
цитирай
8. анонимен - окей, мерси за отговора :)
19.07.2012 21:02
окей, мерси за отговора :)
цитирай
9. анонимен - Все още е възможно някой да се изгуби
20.08.2012 10:53
Вчера посетих въпросната еко пътека. За съжаление приятната неделна разходка беше леко помрачена от много недобронамерени "поздрави" към роднините на изградилите въпросната еко пътека. Някакси успяхме да достигнем до зоната за отдих с трите големи пейки, което си беше цяло чудо според мен. Сега като гледам това подробно описание съжалявам, че не попаднах на него в петък вечерта, когато търсех информация за маршрута. Разковничето се оказаха ключовите думи, които съм написала в Гугъл. Днес, когато реших да проверя кои гении на географската, картографската и маршрутната наука са отговорни за това безобразно "усвояване" на държавни пари, та за това написах "Лозенска екопътека" и този прекрасен блог се появи, за разлика от предишното търсена "Лозенска планина". Както и да е. Ние явно се загубхме на възможно най-глупавото място (ако може да се определи такова по продължение на този 12 км маршрут, изпълнен с безумие след безумие). След като случайно или не намерихме къта за отдих решихме да се доверим на табелката със стрелки забодена на полянката и сочеща към "Пасарел". Уви, това беше грешка. Оказахме се на черен път без маркировка, които едни не толкова любезни хора ни казаха, че води до центъра на Пасарел. Не можах да разбера защо на тази табелка няма отразено и направление "към края на най-немаркираната еко пътека в света". Грешката си е наша, че тръгнахме по път без маркировка, но при наличието на табела се оказахме прекалено доверчиви явно.. Искам все пак да благодаря особено много на хората, обогатили "маркировката", особено на една табелка на коятп имаше нарисувано с химикал, че назад е за към с. Лозен, а напред за към с. Пасарел. Ако не я бяхме видели може би щяхме да тръгнем към Кокаляне, за което имаше табела, която оставяше впечатление, че няма друг възможен път.
цитирай
10. анонимен - Все още е възможно някой да се изгуби
20.08.2012 11:05
http://www.nescbg.net/findus.html

В допъленение към предишния пост добавям линк, в който може да видите кой е отговорен за т.нар. "еко пътека Лозенска планина"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vilizar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 114823
Постинги: 25
Коментари: 60
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031