Постинг
05.06.2008 22:04 -
Вильо ти в Англия - втора серия
Автор: vilizar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2214 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2008 22:39
Прочетен: 2214 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 05.06.2008 22:39
Изживяно в периода 02-06.05.2008 г.
Не се пулете бе, през 2008-ма е нямало първа серия, тази е втората просто защото бях в Англия вече веднъж през 2004-та. Ще добавям подробности тук на сайта когато мога.
Минах проверките на летището в София без проблеми, седнах си, полетяхме, полетяхме - и аз пак - ооооп, нещо ми се повдига, бех мааму, едно време като летяхме София - Бургас не бях такова дете, сега като пораснах се вдетених... Два пъти аха - аха да повърна, ама при кацането беше най-зле. Ама удържах фронта без инциденти.
При пристигането ми в Лондон отивам си аз на опашката "Европейски съюз", идва моя ред, аз докато му кажа на чичката "Добър ден", пича ми пое документите, сканира ги на лилавата светлина и вече ми беше казал "Ми чао!". Аз само му кимнах, дори и "Здрасти" не можах да му кажа, и вече бях в Англия. Брей въх льох божке лей, кво нещо била Европата, едно време колко ни мотаха...
Оттам - излизам аз, изчаках си багажа, отивам в залата закъм изхода - а там - ни Петя, ни гяволи. Всъщност - само гяволи разни, ама Петя - йок! Поогледах се, постоях, почаках - и отидох да си взема билет за автобусите за Бирмингам - защото Иван Гогов живее там и щеше да ме закара с колата си оттам директно до Лийк. Купувам си аз билета, и се завъртях около един автомат, дето плюе пакети със сим карти на различните GSM оператори. И хоп - Петя и тя там. И тя гледала, и тя не можала да ме види, та се срещнахме на автоматите. Айде оттам - аху ихи - ядахме по едни пасти, поприказвахме, и аз - хоп - на автобуса за Бирмингам. Е добре де, ама те докато натоварят багажа, и направиха 25 мин. закъснение. Вадя аз СИМ картата на О2, която си купих за 10 парцала, пъхам у апарата да кажа на Иван, че закъснявам - ама оно не ще да се обажда. А то освен че требе да си купиш карта, трябва и да си я заредиш. Нашите си идват направо с поне няколко минути разговор, ама не и тия... Гадняри. При Иван бях с 30 минути закъснение, той се отчакал милия... Оттам - хоп на синичката му Шкода Фелиция, и право в Лийк . Оправих си набързо документите с домоуправителката, и ако искате да знаете, въпреки многобройните е-мейли и спелувания, за нея съм Viva Nonez. Как й хрумна пък... Щура работа, ама вече й избих от главата идеята да се подпичква с името ми. То от толкова работа с испаноговорящи й се е изметнало съзнанието вече сигурно... Ха-ха.
Та като си оставих багажа в стаята, която между другото е на хълм, гледа към двора на една църква, и над покривите на целия град, с две думи - имам страшна панорамка, много ми е яко джамчето, та оттам - право в местния бар. Съседа Фелипе от Мексико го хванахме за екскурзоводче, свестно момче излезе, та оттам - в най-големия местен пъб. Влизаме вътре, и се чува: "ВИЛЬООООО!!!" Е викам си - неее, сефте идвам, и вече ме познават, е щом и тука съм известен, е значи наистина съм СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН! А то моля ви се един от добрите ми приятели от престоя ми в Англия през 2004-та - Сергей от Украйна, почнал работа точно па в тоя град, точно па в тоя пъб. Ходи се обяснявай, че света не бил малък! Като ме видял, не можал да повярва. Е мене пита ли ме? Аз кво да кажа? Голям пиниз. Мексиканеца се опули. :-) Кво ли си вика, тоя ще е голяма клечка, беейй, идва и сички го знаят, малиии... Черпихме го една бира да се опомни, пообиколихме после центъра на градче ли е, селце ли е, и досега не знам, и решихме, че Иван е пиян за да кара, и спа у новата ми стая.
На сутринта отидохме на пазар в един от местните супери, и там на лафката за брошури решихме на място, че ей на тая брошура трябва да отидем задължително, и що па не - още сега. И отпрашихме с колата на север към Бъкстън, малко по-голям град от тоя тук, около който имало неква си гора, парк, кула на върха на хълма, горски адвенчър парк с разни въжета по дърветата, и най-важното - пещерата Poole"s Cavern , с история и разни интересни образувания, и това всичкото е част от един от най-известните национални паркове в Англия - Пийк Дистрикт1. Екскурзоводката нещо постоянно бъркаше кое е сталактит и кое сталагмит, ама не й се обаждахме да не й разваляме хатъра и този на останалите слушатели. Видяхме най-големия сталактит в Дарбишир , един дебел такъв спускащ се от тавана, на който обаче едно време малоумните предци на сегашните пак малоумни британци са отстреляли върха, защото им блестял на светлината на фенерите и те си помислили, че тоя сталактит е направен от диаманти, видите ли. Големи геолози, няма що. Та му светили маслото на върха, обаче преди 20-тина години градинаря намерил оригиналния връх закопан в райграса... И го върнали там да го гледаме. Видяхме и един доста дебел сталагмит като леген дебел, един много интересен и наистина огромен стеноктит - тъй му викам щото като се спуска от тавана, се е залепил и за стената, та не е баш скалактит, иначе е 5 пъти по-дебел от ония "най-големия". На финала на обиколката имаше и едно подово образувание до кръста ми, метър и половина на метър и половина кръг, което приличаше на нещо средно между огромен карфиол и разчапрастен мозък. Но на мене най- ми харесаха множеството малки сталакмитчета, израсли от пода, които бяха тънки и височки до метър, като само върха им беше червендалест, бяха много красивички. Иначе пещерата си имаше и вътрешна река, на места също много красива, копали били вътре някакви полускъпоценни камъни, ама вече не, опитвали се да пробият и по-навътре и по-надълбоко в пещерата, но сега-засега все се разминавали с Мините на Мория и Джуджетвор. На излизане си купихме сумалък камънчета и картички, да има за тоз-оня. :-)
После тръгнахме из гората нагоре по хълма за кулата, и видяхме по дърветата доста Тарзановци и Джейни , само че обезопасени, да вървят, да се спускат и да се веят по едни стоманени въжета, опънати между дърветата. Драпахме, драпахме нагоре по баира, и сме объркали пътя за кулата. И слава богу, защото излязохме с Иван на ръба на някаква яка скала във формата на подкова, и под нас скалата се спускаше отвесно може би 50 метра. А това за Англия си е жива планинска верига, рядко срещано зрелище, наслада за всеки планинар, рай за катерачи, и так далее. Щото тоя остров иначе е страшно плосък. Иван от кога е в Англия, пък не бил виждал толкова скали на едно място! Хубавичко местенце. Те затова и ингилизите алафранги са си направили долу в подножието на "подковата" караванен парк, и имаше бая посетители. Които ни гледаха и сочеха като "Уаа, глеей глей, луди, горе на ръба, хилят се и ни махат, откачалки, ще се изръсите бе"... Пък то за нас - ако се изплюеш и не лети поне минута, никва пропаст не е... :-) И гледаме - нашата кула на цели 2 километра "уеко в уево". Почти сме я уцелили, ама мерника ни крив... :-) И по ръба на "подковата", хоп троп, скок подскок, отидохме и на кулата. Пък тя - двуетажна. 3 метра в диаметър. Балдуиновата е далеч по-мощна. Никва кула не е това, жива проба наблюдателница, но от нея се вижда цялата долина на Бъкстън, и това й е якото. Има готини скалички и около нея, едно време в специални пещи надолу по хълма горили в специални топилни множество въглища и скали, че да се получи вар от варовик или нещо подобно, ама чак като заслизахме надолу по склона, видяхме табели, които указват, че едва ли не по-голямата част от хълма е само от сгур и остатъчни продукти от това производство, че тукашните леяри са живеели черни като ония лилавите негри, и че някъв си виконт бил засадил в късните 1700-тни години целия хълм с дървета, да не си личи мръсотията. И тия ми направили от въглищен прах и сгур парк моля ти се, продават си го и си го хвалят. Интересна работа.
Разходихме се после с Иван в самия Бъкстън, ядахме го по един дебел в Subway, обиколихме им центъра, видяхме църквите, операта, обаче градския парк най- ни хареса. С хубава рекичка покрай него, с всичките му там глезорийки. Оттам Иван ме върна в Лийк, пихме по още една бира в бара, повъртяхме се и след като му благодарих на Ванката за всичките услуги, се разделихме и той пое обратно към Бирмингам.
Та така със петъка, съботата и неделята на 2ри, 3ти и 4ти май 2008.
От следващия ден започнах да си оправям аз дюкименти, достъп до библиотеката, обиколих градските магазини да видя кое-къде-що, ама как му е лесно на човек, като веднъж вече знае... Дооформих си стаята с липсващите закачалки и тем подобни... Отидох до Алтън Тауърс, и се обадих и на Петя, да я поразпитам, и сега засега май няма да е проблем да се водя като самонаето лица, т.е. self employed, което ме устройва напълно, защото се избягват сума ти такси за подаване на другите видове формуляри.
Един от свободните ми дни (започвам утре, 14-ти май, а пък съм тука от 2-ри) както си се разкарвам, и стигнах до некъв Лийкски градски парк (Brough Park), огромен, ама като е закрит от къщите покрай улицата, и не се вижда. Има си 2 огромни хълма, пейки, на единия хълм - голяма покрита беседка, използват я и за концерти, скейтборд рампи, тенис кортове, има една две поляни дето са май за хокей на трева, вело- и джогинг алеи, спортна зала с плувен басейн и т.н., гора, а па на върха на третия хълм, има и 2 езерца. С патките му, с птичките му там, с всичкото. Рибки не видях, ма карай. Все ще има нещо де, иначе патките кво ще ядат... Има и цветни дръвчета, които сега през май са много уханно цъфнали. И се връщам аз в общежитието, и им разправям на мексиканците и бразилците - брееей, той Лийк много готин, че и огромен парк имал бе, а те - къв парк, кви 5 лева. А то е на 5 минути от общежитието, ама както ви казах - не се вижда много-много. А те за 6 седмици - въобще не са го и чували даже, камо ли да го намерят. Ееей, докога ще съм жив да ви светвам беее...
Друго интересно място за посещение ще е и една зоологическа градина, покрай която минаваме всеки ден на път за работа, ама още не съм опрял до нея - Блекбрук зоо . Друга набелязана цел с Иван е Трентъм, много е близко, градчето е южно от Стоук-он-Трент, и там има няква гора с маймуни, та сме решили най-сетне да се съберем със себеподобните. Ходи ми се и с лодка по каналите, както и със старовремско влакче из околията. Поживьом, увидем.
Покрай Лийк има 2 езера. Бе те са 3, ама едното е гьол и него го няма на никоя карта. Туй гьола е зад тукашния градски парк. А другите две са Ръдиард Лейк и Титисуърт Ризървоър. Туй второто е по-голямото, нищо че са го кръстили "резервоар" - събира доста над 60 л., и то вода, а не гориво. :-) Та реших вчера 12.05, да отида до там. Тръгнах аз в 9:30, из полята, из полята, прескачай огради, зяпай крави, влизай в горички с некъв английски синчец, минавай през некви новонасадени дървенца, пак огради, пак поляни, тоя път с овце, и хоп - след 5 км. се вижда вече Tittesworth. Отидох на една пейка на западния му бряг, извадих си хляба, сиренето, кашкавала, и по стара българска традиция си отворих "Загорката"! Дааа, "Загорка", дами и господа, специално си я бях купил от един местен супер тука, 2 бутилки си бях замъкнал. Друснах едната за здравето на родата, вдигнах си сам наздравица и за морето, и за Софията, и едно кръстче направих за баба Данка, щото знам, че обичаше да пътува, и се нахраних на фона на извисяващите се в далечината The Roaches - най-високите скали в околността. Забих капачката от "Загорка"-та в земята заедно с етикета й, ако се види друго българче там - да се чуди кво правят тия национални символи на пичка си материна от родината, и оттам като си казах - абе аз що не взема да се кача на тия пущини, та от полето - през един мост над най-северната част на езерото, покрай две наблюдателни къщички за любители-орнитолози, и пак през полята, през полята, скивах един зайц, над огради, през паланки - и излязох на един път, на който спрели сумалък коли. А то точно там - главния туристически вход за скалните върхове. И по пътечката, по пътечката - право горе. Тя пътечката - нищо особено, като на Витоша от Алеко за към Морените, само малко по-стръмна, пък ония като се запуфтяли, като се запотили, дядо ми Ноньо ги слага в малкия си джоб. Та щеки, та хай-тек дивотии...
Аз като коза нагоре. Не може - бързам, Лийк вече едвам се вижда в далечината, кога ще се връщам, къде ще спя? На пейката бях в 12, и си викам там - до 14 ч. трябва да съм ги обиколил двата върха, пущините, и да съм на път за обратно. Тъпо българско мислене - да се върнеш до 18 ч., а пък то тука, щото е много северен тоя пусти Албионен остров, сега в средата на май се стъмва в 21 ч. Та на първия връх бях в 13 ч., оттам снимки, иху аху, имаше и едни алпинистчета там се катереха, кво му катерят, кви обезопасителни въжета, братче, то това имаше толкова гънки, че и без въжета не ме е страх да им взема маршрута. Сигурно бяха сега обучаващи се, де да ги знам. Аматьори. Не, не написах на скалите "Вильо беше тука!" и "Само Левски!". Ае сега, български работи ще правим. Не ги написах, щото нямах тебешир, иначе щяха да се видят в чуди как да изтрият от всеки камък Чибурашка, ама ха де. Нямах тебешир! :-) Оттам като взех нанадолнището на първия връх by storm, по нашенски - "на юруш", пътеката към втория връх беше сравнително полегата и тя. Отивам горе в 13:30 - а там некви 2 двойки си ръфат сандвичите и едната плете. Кво плете тука на тоя вятър, издухана работа... "Тука има ли от другата страна път за къмто нанадолу уе?" - питам ги, а те - "Требе да си кос куджа ми ти луд и откачен, че да слезеш оттам! Много е стръмно!" Е, я да проверим аз - хм, това ли е? - и повече ни ме видяха, ни ме чуха - на юруш и втория връх нанадолу. Слизам долу - къща. Пред къщата момче и момиче мъкнат 2 кашона с бира. Бре джанъм, кво я мориш тая девойка бе? "Оттука викам откъде се излиза бе, как ги вкарахте тия коли чак тука?" - им думам, а те "Ми ей от това пътче - води до главния път. Оттам можеш да вървиш до Лийк от източната страна на езерото, ама е много далеч!" "Бе ти не ме учи мене, кое е далеч, и кое - не!" - си помислих аз :-), но му казах: "И приятно изкарване довечер, че гледам добре сте се запасили като за понеделник вечер!", и в 13:40 вече си бях плюл на подметките към Лийк, с надеждата да видя и другата страна на езерото откъм пътя.
Взех последната отсечка на чакъления път до къщата до главния път направо през просото, напряко, че иначе пак щях да обикалям някъв остроъгълен триъгълник, снимах върховете за последно ототдолу, и гааааз, по пътчето, да не могат да ми видят номера на маратонките. Нищо, че имало камери и пращали глобите по пощата. :-) На един остър ъгъл имаше много готинско водопадче, минаващо под пътя, снимах си го, както и един доста кофти катастрофирал камион, сигурно пак на тоя остър завой, и му бяха свалили цялото купе. И в първия момент го гледам - бе нещо му има на тоя камион, бе не трябва да изглежда така - па те го оставили само на двигател и огромното ремарке отзад. Голям смях. ТИР - кабрио. :-) Повървях оттам до главния път, а на него вече имаше и специала алейка за пешеходци. И аз - "Във горичка, по пътечка, Катето върви само", "Една кибритена клечица, във една кутийчица", и "Ний, туристите, сме малко тралала", и опънах и втората бира на една пейка пред някво даскало. Кво прави училище по средата на пътя, не ме питайте. Английска му работа. Накрая минах и покрай някакво ново английско гробище - 5 камъка на кръст, останалата поляна - пуста. Много ми е странно такова... И го стигнах градеца, моля ви се, след сума ти бъхтане пеша по пътя, и оттам - през един квартал некъв, ха оттук, ха оттам, по 2 що-годе главни улици, та се изтъпаних на градския парк пак. Купих си аспирин за мускулната треска, и продавачката ме пита дали съм бил пил аспирин някога. Ама ш`оу. И си бях в стаята в 15:30. И що бързах толкова? Докато залезе слънцето има още цели 5 часа. Та значи от 9:30 до 15:30 - за 6 часа направих пълна обиколка на това езеро Tittesworth. Ръдиърд Лейк, пай се, ти си следващото, ама ще видим кога само... :-) Щото от утре (14.05) почвам работа! :-)
Решил съм да ходя и на концерт на Марк Нопфлер от Дайър Стрейтс тази събота (17.05) в Манчестър с двама бразилци, момче и момиче гаджета, та се очаква да пиша отново тук скоро! :-)
Тааа... до скоро! :-)
___________________________
1.) Още уеб сайтове:
http://www.NationalTrust.org.uk/PeakDistrict - организация, опазваща националните паркове
http://www.VisitPeakDistrict.com - Туристически портал на нац. парк "Peak District"
http://www.EnjoyStaffodshire.com - сайт за област Стафордшир
http://www.StaffsMoorlands.gov.uk - Лийк
http://www.VisitStafford.org - Стафорд
http://www.Staffrdbc.gov.uk - центърът на Стафорд
http://www.Staffordbc.gov.uk/heritage - Крепостта над Стафорд
http://www.VisitStoke.co.uk - Стоук-он-Трент - най-големият град в тази област
http://www.VisitTamworth.co.uk - Тамуърт
http://www.TamworthCastle.co.uk - крепостта на Тамуърт
http://www.Trentham.co.uk - Трентъм
http://www.Monkey-Forest.com - Горичка с маймунки в Трентъм
http://www.AltonTowers.com - Алтън Тауърс - тематичен парк
http://www.DraytonManor.co.uk - Дрейтън Манър Парк - друг увеселителен парк
===================================================
Снимки от пристигането в Англия, пещерата и кулата
Снимки от обиколката на езерото Tittesworth Reservoir и върховете The Roaches
===================================================
Не се пулете бе, през 2008-ма е нямало първа серия, тази е втората просто защото бях в Англия вече веднъж през 2004-та. Ще добавям подробности тук на сайта когато мога.
Минах проверките на летището в София без проблеми, седнах си, полетяхме, полетяхме - и аз пак - ооооп, нещо ми се повдига, бех мааму, едно време като летяхме София - Бургас не бях такова дете, сега като пораснах се вдетених... Два пъти аха - аха да повърна, ама при кацането беше най-зле. Ама удържах фронта без инциденти.
При пристигането ми в Лондон отивам си аз на опашката "Европейски съюз", идва моя ред, аз докато му кажа на чичката "Добър ден", пича ми пое документите, сканира ги на лилавата светлина и вече ми беше казал "Ми чао!". Аз само му кимнах, дори и "Здрасти" не можах да му кажа, и вече бях в Англия. Брей въх льох божке лей, кво нещо била Европата, едно време колко ни мотаха...
Оттам - излизам аз, изчаках си багажа, отивам в залата закъм изхода - а там - ни Петя, ни гяволи. Всъщност - само гяволи разни, ама Петя - йок! Поогледах се, постоях, почаках - и отидох да си взема билет за автобусите за Бирмингам - защото Иван Гогов живее там и щеше да ме закара с колата си оттам директно до Лийк. Купувам си аз билета, и се завъртях около един автомат, дето плюе пакети със сим карти на различните GSM оператори. И хоп - Петя и тя там. И тя гледала, и тя не можала да ме види, та се срещнахме на автоматите. Айде оттам - аху ихи - ядахме по едни пасти, поприказвахме, и аз - хоп - на автобуса за Бирмингам. Е добре де, ама те докато натоварят багажа, и направиха 25 мин. закъснение. Вадя аз СИМ картата на О2, която си купих за 10 парцала, пъхам у апарата да кажа на Иван, че закъснявам - ама оно не ще да се обажда. А то освен че требе да си купиш карта, трябва и да си я заредиш. Нашите си идват направо с поне няколко минути разговор, ама не и тия... Гадняри. При Иван бях с 30 минути закъснение, той се отчакал милия... Оттам - хоп на синичката му Шкода Фелиция, и право в Лийк . Оправих си набързо документите с домоуправителката, и ако искате да знаете, въпреки многобройните е-мейли и спелувания, за нея съм Viva Nonez. Как й хрумна пък... Щура работа, ама вече й избих от главата идеята да се подпичква с името ми. То от толкова работа с испаноговорящи й се е изметнало съзнанието вече сигурно... Ха-ха.
Та като си оставих багажа в стаята, която между другото е на хълм, гледа към двора на една църква, и над покривите на целия град, с две думи - имам страшна панорамка, много ми е яко джамчето, та оттам - право в местния бар. Съседа Фелипе от Мексико го хванахме за екскурзоводче, свестно момче излезе, та оттам - в най-големия местен пъб. Влизаме вътре, и се чува: "ВИЛЬООООО!!!" Е викам си - неее, сефте идвам, и вече ме познават, е щом и тука съм известен, е значи наистина съм СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН! А то моля ви се един от добрите ми приятели от престоя ми в Англия през 2004-та - Сергей от Украйна, почнал работа точно па в тоя град, точно па в тоя пъб. Ходи се обяснявай, че света не бил малък! Като ме видял, не можал да повярва. Е мене пита ли ме? Аз кво да кажа? Голям пиниз. Мексиканеца се опули. :-) Кво ли си вика, тоя ще е голяма клечка, беейй, идва и сички го знаят, малиии... Черпихме го една бира да се опомни, пообиколихме после центъра на градче ли е, селце ли е, и досега не знам, и решихме, че Иван е пиян за да кара, и спа у новата ми стая.
На сутринта отидохме на пазар в един от местните супери, и там на лафката за брошури решихме на място, че ей на тая брошура трябва да отидем задължително, и що па не - още сега. И отпрашихме с колата на север към Бъкстън, малко по-голям град от тоя тук, около който имало неква си гора, парк, кула на върха на хълма, горски адвенчър парк с разни въжета по дърветата, и най-важното - пещерата Poole"s Cavern , с история и разни интересни образувания, и това всичкото е част от един от най-известните национални паркове в Англия - Пийк Дистрикт1. Екскурзоводката нещо постоянно бъркаше кое е сталактит и кое сталагмит, ама не й се обаждахме да не й разваляме хатъра и този на останалите слушатели. Видяхме най-големия сталактит в Дарбишир , един дебел такъв спускащ се от тавана, на който обаче едно време малоумните предци на сегашните пак малоумни британци са отстреляли върха, защото им блестял на светлината на фенерите и те си помислили, че тоя сталактит е направен от диаманти, видите ли. Големи геолози, няма що. Та му светили маслото на върха, обаче преди 20-тина години градинаря намерил оригиналния връх закопан в райграса... И го върнали там да го гледаме. Видяхме и един доста дебел сталагмит като леген дебел, един много интересен и наистина огромен стеноктит - тъй му викам щото като се спуска от тавана, се е залепил и за стената, та не е баш скалактит, иначе е 5 пъти по-дебел от ония "най-големия". На финала на обиколката имаше и едно подово образувание до кръста ми, метър и половина на метър и половина кръг, което приличаше на нещо средно между огромен карфиол и разчапрастен мозък. Но на мене най- ми харесаха множеството малки сталакмитчета, израсли от пода, които бяха тънки и височки до метър, като само върха им беше червендалест, бяха много красивички. Иначе пещерата си имаше и вътрешна река, на места също много красива, копали били вътре някакви полускъпоценни камъни, ама вече не, опитвали се да пробият и по-навътре и по-надълбоко в пещерата, но сега-засега все се разминавали с Мините на Мория и Джуджетвор. На излизане си купихме сумалък камънчета и картички, да има за тоз-оня. :-)
После тръгнахме из гората нагоре по хълма за кулата, и видяхме по дърветата доста Тарзановци и Джейни , само че обезопасени, да вървят, да се спускат и да се веят по едни стоманени въжета, опънати между дърветата. Драпахме, драпахме нагоре по баира, и сме объркали пътя за кулата. И слава богу, защото излязохме с Иван на ръба на някаква яка скала във формата на подкова, и под нас скалата се спускаше отвесно може би 50 метра. А това за Англия си е жива планинска верига, рядко срещано зрелище, наслада за всеки планинар, рай за катерачи, и так далее. Щото тоя остров иначе е страшно плосък. Иван от кога е в Англия, пък не бил виждал толкова скали на едно място! Хубавичко местенце. Те затова и ингилизите алафранги са си направили долу в подножието на "подковата" караванен парк, и имаше бая посетители. Които ни гледаха и сочеха като "Уаа, глеей глей, луди, горе на ръба, хилят се и ни махат, откачалки, ще се изръсите бе"... Пък то за нас - ако се изплюеш и не лети поне минута, никва пропаст не е... :-) И гледаме - нашата кула на цели 2 километра "уеко в уево". Почти сме я уцелили, ама мерника ни крив... :-) И по ръба на "подковата", хоп троп, скок подскок, отидохме и на кулата. Пък тя - двуетажна. 3 метра в диаметър. Балдуиновата е далеч по-мощна. Никва кула не е това, жива проба наблюдателница, но от нея се вижда цялата долина на Бъкстън, и това й е якото. Има готини скалички и около нея, едно време в специални пещи надолу по хълма горили в специални топилни множество въглища и скали, че да се получи вар от варовик или нещо подобно, ама чак като заслизахме надолу по склона, видяхме табели, които указват, че едва ли не по-голямата част от хълма е само от сгур и остатъчни продукти от това производство, че тукашните леяри са живеели черни като ония лилавите негри, и че някъв си виконт бил засадил в късните 1700-тни години целия хълм с дървета, да не си личи мръсотията. И тия ми направили от въглищен прах и сгур парк моля ти се, продават си го и си го хвалят. Интересна работа.
Разходихме се после с Иван в самия Бъкстън, ядахме го по един дебел в Subway, обиколихме им центъра, видяхме църквите, операта, обаче градския парк най- ни хареса. С хубава рекичка покрай него, с всичките му там глезорийки. Оттам Иван ме върна в Лийк, пихме по още една бира в бара, повъртяхме се и след като му благодарих на Ванката за всичките услуги, се разделихме и той пое обратно към Бирмингам.
Та така със петъка, съботата и неделята на 2ри, 3ти и 4ти май 2008.
От следващия ден започнах да си оправям аз дюкименти, достъп до библиотеката, обиколих градските магазини да видя кое-къде-що, ама как му е лесно на човек, като веднъж вече знае... Дооформих си стаята с липсващите закачалки и тем подобни... Отидох до Алтън Тауърс, и се обадих и на Петя, да я поразпитам, и сега засега май няма да е проблем да се водя като самонаето лица, т.е. self employed, което ме устройва напълно, защото се избягват сума ти такси за подаване на другите видове формуляри.
Един от свободните ми дни (започвам утре, 14-ти май, а пък съм тука от 2-ри) както си се разкарвам, и стигнах до некъв Лийкски градски парк (Brough Park), огромен, ама като е закрит от къщите покрай улицата, и не се вижда. Има си 2 огромни хълма, пейки, на единия хълм - голяма покрита беседка, използват я и за концерти, скейтборд рампи, тенис кортове, има една две поляни дето са май за хокей на трева, вело- и джогинг алеи, спортна зала с плувен басейн и т.н., гора, а па на върха на третия хълм, има и 2 езерца. С патките му, с птичките му там, с всичкото. Рибки не видях, ма карай. Все ще има нещо де, иначе патките кво ще ядат... Има и цветни дръвчета, които сега през май са много уханно цъфнали. И се връщам аз в общежитието, и им разправям на мексиканците и бразилците - брееей, той Лийк много готин, че и огромен парк имал бе, а те - къв парк, кви 5 лева. А то е на 5 минути от общежитието, ама както ви казах - не се вижда много-много. А те за 6 седмици - въобще не са го и чували даже, камо ли да го намерят. Ееей, докога ще съм жив да ви светвам беее...
Друго интересно място за посещение ще е и една зоологическа градина, покрай която минаваме всеки ден на път за работа, ама още не съм опрял до нея - Блекбрук зоо . Друга набелязана цел с Иван е Трентъм, много е близко, градчето е южно от Стоук-он-Трент, и там има няква гора с маймуни, та сме решили най-сетне да се съберем със себеподобните. Ходи ми се и с лодка по каналите, както и със старовремско влакче из околията. Поживьом, увидем.
Покрай Лийк има 2 езера. Бе те са 3, ама едното е гьол и него го няма на никоя карта. Туй гьола е зад тукашния градски парк. А другите две са Ръдиард Лейк и Титисуърт Ризървоър. Туй второто е по-голямото, нищо че са го кръстили "резервоар" - събира доста над 60 л., и то вода, а не гориво. :-) Та реших вчера 12.05, да отида до там. Тръгнах аз в 9:30, из полята, из полята, прескачай огради, зяпай крави, влизай в горички с некъв английски синчец, минавай през некви новонасадени дървенца, пак огради, пак поляни, тоя път с овце, и хоп - след 5 км. се вижда вече Tittesworth. Отидох на една пейка на западния му бряг, извадих си хляба, сиренето, кашкавала, и по стара българска традиция си отворих "Загорката"! Дааа, "Загорка", дами и господа, специално си я бях купил от един местен супер тука, 2 бутилки си бях замъкнал. Друснах едната за здравето на родата, вдигнах си сам наздравица и за морето, и за Софията, и едно кръстче направих за баба Данка, щото знам, че обичаше да пътува, и се нахраних на фона на извисяващите се в далечината The Roaches - най-високите скали в околността. Забих капачката от "Загорка"-та в земята заедно с етикета й, ако се види друго българче там - да се чуди кво правят тия национални символи на пичка си материна от родината, и оттам като си казах - абе аз що не взема да се кача на тия пущини, та от полето - през един мост над най-северната част на езерото, покрай две наблюдателни къщички за любители-орнитолози, и пак през полята, през полята, скивах един зайц, над огради, през паланки - и излязох на един път, на който спрели сумалък коли. А то точно там - главния туристически вход за скалните върхове. И по пътечката, по пътечката - право горе. Тя пътечката - нищо особено, като на Витоша от Алеко за към Морените, само малко по-стръмна, пък ония като се запуфтяли, като се запотили, дядо ми Ноньо ги слага в малкия си джоб. Та щеки, та хай-тек дивотии...
Аз като коза нагоре. Не може - бързам, Лийк вече едвам се вижда в далечината, кога ще се връщам, къде ще спя? На пейката бях в 12, и си викам там - до 14 ч. трябва да съм ги обиколил двата върха, пущините, и да съм на път за обратно. Тъпо българско мислене - да се върнеш до 18 ч., а пък то тука, щото е много северен тоя пусти Албионен остров, сега в средата на май се стъмва в 21 ч. Та на първия връх бях в 13 ч., оттам снимки, иху аху, имаше и едни алпинистчета там се катереха, кво му катерят, кви обезопасителни въжета, братче, то това имаше толкова гънки, че и без въжета не ме е страх да им взема маршрута. Сигурно бяха сега обучаващи се, де да ги знам. Аматьори. Не, не написах на скалите "Вильо беше тука!" и "Само Левски!". Ае сега, български работи ще правим. Не ги написах, щото нямах тебешир, иначе щяха да се видят в чуди как да изтрият от всеки камък Чибурашка, ама ха де. Нямах тебешир! :-) Оттам като взех нанадолнището на първия връх by storm, по нашенски - "на юруш", пътеката към втория връх беше сравнително полегата и тя. Отивам горе в 13:30 - а там некви 2 двойки си ръфат сандвичите и едната плете. Кво плете тука на тоя вятър, издухана работа... "Тука има ли от другата страна път за къмто нанадолу уе?" - питам ги, а те - "Требе да си кос куджа ми ти луд и откачен, че да слезеш оттам! Много е стръмно!" Е, я да проверим аз - хм, това ли е? - и повече ни ме видяха, ни ме чуха - на юруш и втория връх нанадолу. Слизам долу - къща. Пред къщата момче и момиче мъкнат 2 кашона с бира. Бре джанъм, кво я мориш тая девойка бе? "Оттука викам откъде се излиза бе, как ги вкарахте тия коли чак тука?" - им думам, а те "Ми ей от това пътче - води до главния път. Оттам можеш да вървиш до Лийк от източната страна на езерото, ама е много далеч!" "Бе ти не ме учи мене, кое е далеч, и кое - не!" - си помислих аз :-), но му казах: "И приятно изкарване довечер, че гледам добре сте се запасили като за понеделник вечер!", и в 13:40 вече си бях плюл на подметките към Лийк, с надеждата да видя и другата страна на езерото откъм пътя.
Взех последната отсечка на чакъления път до къщата до главния път направо през просото, напряко, че иначе пак щях да обикалям някъв остроъгълен триъгълник, снимах върховете за последно ототдолу, и гааааз, по пътчето, да не могат да ми видят номера на маратонките. Нищо, че имало камери и пращали глобите по пощата. :-) На един остър ъгъл имаше много готинско водопадче, минаващо под пътя, снимах си го, както и един доста кофти катастрофирал камион, сигурно пак на тоя остър завой, и му бяха свалили цялото купе. И в първия момент го гледам - бе нещо му има на тоя камион, бе не трябва да изглежда така - па те го оставили само на двигател и огромното ремарке отзад. Голям смях. ТИР - кабрио. :-) Повървях оттам до главния път, а на него вече имаше и специала алейка за пешеходци. И аз - "Във горичка, по пътечка, Катето върви само", "Една кибритена клечица, във една кутийчица", и "Ний, туристите, сме малко тралала", и опънах и втората бира на една пейка пред някво даскало. Кво прави училище по средата на пътя, не ме питайте. Английска му работа. Накрая минах и покрай някакво ново английско гробище - 5 камъка на кръст, останалата поляна - пуста. Много ми е странно такова... И го стигнах градеца, моля ви се, след сума ти бъхтане пеша по пътя, и оттам - през един квартал некъв, ха оттук, ха оттам, по 2 що-годе главни улици, та се изтъпаних на градския парк пак. Купих си аспирин за мускулната треска, и продавачката ме пита дали съм бил пил аспирин някога. Ама ш`оу. И си бях в стаята в 15:30. И що бързах толкова? Докато залезе слънцето има още цели 5 часа. Та значи от 9:30 до 15:30 - за 6 часа направих пълна обиколка на това езеро Tittesworth. Ръдиърд Лейк, пай се, ти си следващото, ама ще видим кога само... :-) Щото от утре (14.05) почвам работа! :-)
Решил съм да ходя и на концерт на Марк Нопфлер от Дайър Стрейтс тази събота (17.05) в Манчестър с двама бразилци, момче и момиче гаджета, та се очаква да пиша отново тук скоро! :-)
Тааа... до скоро! :-)
___________________________
1.) Още уеб сайтове:
http://www.NationalTrust.org.uk/PeakDistrict - организация, опазваща националните паркове
http://www.VisitPeakDistrict.com - Туристически портал на нац. парк "Peak District"
http://www.EnjoyStaffodshire.com - сайт за област Стафордшир
http://www.StaffsMoorlands.gov.uk - Лийк
http://www.VisitStafford.org - Стафорд
http://www.Staffrdbc.gov.uk - центърът на Стафорд
http://www.Staffordbc.gov.uk/heritage - Крепостта над Стафорд
http://www.VisitStoke.co.uk - Стоук-он-Трент - най-големият град в тази област
http://www.VisitTamworth.co.uk - Тамуърт
http://www.TamworthCastle.co.uk - крепостта на Тамуърт
http://www.Trentham.co.uk - Трентъм
http://www.Monkey-Forest.com - Горичка с маймунки в Трентъм
http://www.AltonTowers.com - Алтън Тауърс - тематичен парк
http://www.DraytonManor.co.uk - Дрейтън Манър Парк - друг увеселителен парк
===================================================
Снимки от пристигането в Англия, пещерата и кулата
Снимки от обиколката на езерото Tittesworth Reservoir и върховете The Roaches
===================================================
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 112
Блогрол
